Постинг
03.09.2008 12:48 -
Великата илюзия...
Един колега е просто неизчерпаем източник на вицове за жени, тъщи и тем подобни. Във всеки един удачен момент не пропуска да ме попита дали съм знаел кои били трите етапа в развитието на една жена?
Етап първи ядосва баща си.
Етап втори ядосва мъжа си.
Етап трети ядосва зет си.
Интересно, тези миловидни, раними същества - жените, как така успяват да насъскат околните против себе си?
На скоро, или може би не чак толкова скоро. Прочетох в блога на Сула една много интересна съпоставка между некоректните реклами и реалния живот. В кратце става дума за това как продукта жена, избиран от мъжете в общия случай - с грим, високи токчета, мили обноски, гол гръб, желание за секс, педикюр, маникюр и т.н. се превръща в същество по халат, хавлиени чорапи с кърпа на главата и в общия случай ръце на кръста. Т.е. рекламирания обект не отговаря по никакъв начин на крания продукт.
Това което, струва ми се бе пропуснал Сула в неговия материал е да спомене, че в реалния живот няма дори на кого да се оплачеш. Няма комисия на потребителите! Няма нищо! Остава да си засмучеш палеца и да започнеш да се самосъжаляваш. Не можеш просто да хванеш пенюарената фея през кръста, да я занесеш в близкия сервиз, където с вежлив тон да бъдеш посрещнат и на място на повредения продукт да получиш нов с екстрите с които е бил взет.
Народа го е казал в завоалиран стил - "Къде ко чукаш къде се пука", а може пък стила в тази поговорка съвсем да не е завоалиран, най ми направо вулгарен.
Етап първи ядосва баща си.
Етап втори ядосва мъжа си.
Етап трети ядосва зет си.
Интересно, тези миловидни, раними същества - жените, как така успяват да насъскат околните против себе си?
На скоро, или може би не чак толкова скоро. Прочетох в блога на Сула една много интересна съпоставка между некоректните реклами и реалния живот. В кратце става дума за това как продукта жена, избиран от мъжете в общия случай - с грим, високи токчета, мили обноски, гол гръб, желание за секс, педикюр, маникюр и т.н. се превръща в същество по халат, хавлиени чорапи с кърпа на главата и в общия случай ръце на кръста. Т.е. рекламирания обект не отговаря по никакъв начин на крания продукт.
Това което, струва ми се бе пропуснал Сула в неговия материал е да спомене, че в реалния живот няма дори на кого да се оплачеш. Няма комисия на потребителите! Няма нищо! Остава да си засмучеш палеца и да започнеш да се самосъжаляваш. Не можеш просто да хванеш пенюарената фея през кръста, да я занесеш в близкия сервиз, където с вежлив тон да бъдеш посрещнат и на място на повредения продукт да получиш нов с екстрите с които е бил взет.
Народа го е казал в завоалиран стил - "Къде ко чукаш къде се пука", а може пък стила в тази поговорка съвсем да не е завоалиран, най ми направо вулгарен.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 340
Блогрол